В Хасково организиран футбол има от 1924-а година. Тогава е основан Ботев, който по-късно се слива Сокол и Пантера. Обединеният клуб се казва СП 24. В града е съществувал и отбор Левски. През 1927-а се появява България след обединение на СП 24 и Родопец. След 9 септември 1944-а в Хасково, както и в цялата страна, стартират множество реформи, роят се безчет физкултурни дружества под името Доброволни спортни организация (ДСО). В Хасково техният прилив идва след 1949-а. Най-известни са Родина и Спартак. Съществуват още Торпедо, Червено знаме, Спартак, Ударник, ДНВ (от 1952-а ДНА, от 1956-а СКНА). През 1957 г. се създава единният футболен клуб на града под името Димитър Канев. През 1972 г. дружеството е преименувано на ДФС Хасково. Футболните статистици в града отбелязват, че от 1962 до 1978 г. отборът е неизменен участник в „Б“ група. Съвсем не между другото Хасково е на шестото място във вечната ранглиста на „Б“ групата ни с с 39 участия, 1297 мача, 550 победи, 240 равенства и 507 загуби. Головата разлика е положителна – 1818:1670. През 1978-а Хасково влиза за първи път в „А“ група. Тимът става шампион на Южната „Б“ група по безапелационен начин. Хасково стъпва на първото място в крайното класиране с 55 т., събрани от 22 победи, 11 ремита и 5 поражения. Вторият – Миньор (Перник) е на 9 т. отзад. Головата разлика е убийствена – 67:27. Голмайстор №1 с 29 попадения е Йордан Кичеков. В крайна сметка през сезон 1978/79 Хасково изпада от елита като последен – 16-и тим, с 19 т. Необходими са два сезона, за да може тимът да се върне в елита. През кампанията 1980/81 в Южната „Б“ група тимът се води от легендата на Левски Сашо Костов. В отбора е и знаменитият футболист на Левски от 70-те – Иван Тишански. По-късно се присъединява още един шампион от „Герена“ – Валери Греков. През 1982 г на стадион „Димитър Канев“ идва и Наско Сираков. С червената фланелка на Хасково той дори вкарва единствения гол при гостуването в София на Левски, който го е дал под наем. Наско бележи с глава за 1:4 и не може да си намери място от радост. Както е известно, после той ще се върне на „Герена“, за да стане легенда. Хасково пък завършва осми в крайното класиране на футболния ни елит с 30 т. Това е върхът в историята на тима от югоизтока. 1984-а ще остане паметна за футбола в Хасково по отношение на турнирните участия. Тимът достига до полуфинал за Купата на България, който се провежда за четвърта година. Както е известно, до 1981-а статутът на национална купа има трофеят на Съветската армия. Носителят му участва в евронадпреварата за КНК. Та през пролетта на 1984-а „Хасково“ е на косъм от участие на финал. Нещо повече, ако се бяха класирали за битката за Купата, „червените“ щяха да си гарантират участие в турнира за КНК и мач със „Сарагоса“. На полуфинала „Хасково“ губи драматично с 3:4 от пловдивския „Ботев“ (тогава „Тракия“), след изпълнение на дузпи – 0:0, в игралното време.
Александър Костов – плакет Треньор №1 на 20-ти век за Хасково – Александър Костов е роден е на 2 март 1938 г. в София. След края на състезателната си кариера е треньор на Хасково, с който перз сезон 1982-83 г се класира на 8-ма място в крайното класиране на футболния ни елит с 30 т. Това е върхът в историята на тима от югоизтока. 1. Костадин Латинов – златна значка Легендата на хасковския футбол Костадин Латинов е роден на 18 юли 1947 г. в София. Възпитаник на школата на Локомотив (СФ). От 1968-1983 г. във ФК „Хасково“, където поставя рекорд за клуба с изиграни 449 мача. Капитан на отбора 1974-1983 г. „Златната левачка“ – както го наричаха феновете, има в актива си над 160 гола за първенството в „А“ и „Б“ група. 2. Станимир Стоилов Мъри – златна значка Станимир Стоилов е роден на 13 февруари 1967 г. в Хасково. Започва кариерата си в родния клуб, като бележи 62 гола в 100 мача за влизането на “червено-белите” в елита през 1990 г. 3. Иван Тишански – плакет Иван Кирилов Тишански е роден на 12 март 1952 г. в София. Играл е в 48 мача за Хасково(1980–1983) има и 4 гола. 4. Георги Александров Факети – плакет Играе за Хасково от 1965 до 1976 г. Има 360 мача и 13 гола 5. Георги Куманов – сребърна значка (475 мача и 161 гола) 6. Людмил Михалков – златна значка (380 мача и 70 гола) 7. Никола Костов – златна значка Никола Костов е роден на 20 януари 1950 г. в София. Има 500 мача като вратар в кариерата си 8. Тодор Апостолов – златна значка 9. Йордан Кичеков – златна значка (270 мача и 140 гола) 10. Димчо Марков – сребърна значка (430 мача, 16 гола) 11. Наско Сираков за Хасково – златна значка (35 мача и 8 гола) „Хасково“ взриви БГ- футбола при дебюта си в елита Съдията Никола Дудин си навлича гнева на 45 000 запа¬лянковци, ромчета ата¬куват с камъни рейса на ЦСКА Иван Славков – Батето и генерал Вла¬димир Янев спасяват отбора от изваждане от „А“ група
Малцина днес си спомнят повода да се споменава името на ФК “Хасково”. А точно там, на стадион „Димитър Канев“, пре¬ди 35 години избухват едни от най-големите размирици в историята на футбола ни. Защо хасковлии ата¬куват с камъни рейса на ЦСКА? Как съдията Никола Дудин взривява гнева на 45 000 запа¬лянковци? И по какъв начин Иван Славков – Батето и легендарния генерал Вла¬димир Янев спасяват „Хасково“ от изваждане от „А“ група? „Хасковска Марица“ припомня горещите събития от 23 септември 1978 г, който се водеше “Денят на Българската армия”. По-рано същата година „Хасково“ се преборва за място в „А“ група за пръв път в историята си. Отборът от югоизточния град може да се похвали със състав, достоен да рита в елита. Без да има големи звезди, треньорът Петър Алексиев раз¬полага с майсторско нападение, водено от капитана Костадин Латинов и пловдивската легенда Йордан Кичеков. Играчът на “Тракия” (Пд) идва на Ямача малко по-късно, когато отборът и доста назад в класирането, та дори и губи с 0:3 у дома срещу “Димитровград”. После нещата се обръщат на 180 градуса и “Хасково” прави поредица от мачове без загуба. Това положително салдо надделява и “червено-белите” печелят промоция в елитната група. Радостта на стадиона от Ямача е неописуема. В дебютния си мач с „Локо“ (Пд) на стадион „Девети септември“ в Пловдив храбрите хасковци изтръгват 1:1 като гости на Христо Бонев и компания. След това под ножа минават „Черномо¬рец“ (2:0) и врачанският „Ботев“ (3:2). Всичко живо чака седмия кръг, когато в Хасково трябва да гостува ЦСКА. За никого не е тайна, че на МВР „Хасково“ е приятел с „Левски”. Шеф на футболния отбор е знаменитият генерал Владимир Янев, началник на милицията в окръга. Чести гости на генерала са лично Тодор Живков и зет му Иван Славков – Батето, по онова време директор на телевизията и ръководен фактор в „Левски“. Знае се, че мачът с ЦСКА ще е „на кило кръв и метър кожа“. „С „Левски“ се бяхме разбрали да не си вкарваме много голове. С ЦСКА не бяхме се разбирали нищо“, обяснява генералът. На всичкото отгоре двубоят трябва да се играе на 23 сеп¬тември, който тогава е празник на армията и на ЦСКА. Хасковци обаче са твърдо решени да вгорчат празника на армейците. Нечувано стълпотворение от 45 000 запалянковци се стоварва на стадион „Ди¬митър Канев“. Местата по трибуните свършват. Хората сядат на пистата, катерят се на покрива на съблекалните, налазват и по дърветата. В три и половина следобед съди¬ята Никола Дудин извежда двата отбора под мощните овации на народа. След по¬ловин част стадионът вече е на крака. След фамозно изпълнение на Людмил Михалков топката се оплита в мрежата – 1:0 за „Хасково“! Хората хвърлят шапки от радост. Вече покойният треньор на „Хасково“ Петър Алексиев нарежда да се засили огънят. В този момент обаче реферът Дудин почва да подпира гости¬те. Първо не вижда дузпа за фаул срещу Йордан Кичеков. Пламен Марков изравнява 1:1. Настъпва 85 минута. Крилото на ЦСКА Никола Христов бие към опразнената врата на „Хасково“. Защитник притичва и избива. Тъчреферът Тодор Георгиев обаче подава сигнал за гол фантомното попадение е признато и ЦСКА бие с 2:1. Хасковска¬та публика побеснява. Обсаждат ста¬диона, искат да линчуват съдиите. Ми¬лицията едва удържа тъл-пата. Почват да извеждат един по един играчите на ЦСКА и да ги вкарват в автобуса. По онова време рейсът на армейците е един от най-луксозните в Бъл¬гария изобщо. Марковото возило „Барейрос“ е подарък на ЦСКА от „Интер“ (Милано). Отначало банда от десетина ромчета почва да замеря автобуса със шишарки, докато другите отстра¬ни псуват гостите. Вместо да си трае, един от играчите на ЦСКА размахва среден пръст. Това съвсем отприщва гнева на хората. Напират да катурнат автобуса. Шофьорът успява да подкара, тълпата го по¬дгонва. Без малко да се измъкне невредим, когато до ресторант „Спортна среща“ автобусът на ЦСКА попада в засада. Пресрещнат е с камъни от тайфа запалянковци. Добре премерен из¬стрел с половин тухла чупи предното стъкло. Играчите и треньорът Никола Ковачев-Тулата залягат под седалките. Бомбардировката про¬дължава, трошат и страничните стъкла. Докато милицията довтаса, луксозният „Барейрос“ вече не прилича на нищо. Гръмва чудо¬вищен скандал. Шефовете на „Ха¬сково“ предлагат да покрият щетите, като закарат авто-буса на ремонт в местния ДАП. Ар¬мейците отказват. На следващия ден натрошеният рейс е паркиран пред стадион „Васил Левски“. Викат екип на телевизи¬ята да го заснеме. По програма ре¬портажът трябва да бъде излъчен вечерта в спортните новини по първа програма. Над „Хасково“ надвисва опасност да бъде изхвърлен от „А“ група. Шефът на футболния отбор генерал Владимир Янев обаче е от стара коза яре. Издигнал се до този чин от редови милиционер, генералът има връзки навсякъде. Дочул, че ЦСКА са извикали телевизията, Янев решава да спре предаването. Телефонира на свои хора в София спешно да намерят Иван Славков който тогава е директор на телевизията. Същата сутрин Батето играе тенис на кортовете на „Левски“. Години по-късно Сла¬вков свидетелства: „На трибуната имаше доста непознати хора, пък аз не съм кой знае какъв майстор на ракетата… Свърши мачът, идват и казват: „Генерал Янев ни праща“. „А, какво пра¬ви моят приятел?“. „Ами, тука счупили един рейс“, обясняват ми ония“. Предават молбата на генерала към Батето да потули случая. Славков моментално се изнася към кабинета си на „Сан Стефано“ 29 и нарежда преда¬ването да се спре. „Направих го за честта на генерала, за честта на клуба, за честта на хората от Хасково. Иначе знаете, че съм отявлен левскар“, признава си честно Батето. В ЦСКА вият от ярост срещу левскарския заговор. Из Бъл¬гария плъзват най-различни слухове – уж, че рейсът бил направо преобърнат, а играчите – зверски бити. В крайна сметка „Хасково“ минава между капките. Наказан е с два мача лишаване от домакинство и изтърпява при¬съдата си в Кърджали. За първия двубой със „Славия“ всичко живо в Хасково се кани да се изнася за кърджалийския стадион „Дружба“. Внезапно паднал сняг на 30 октомври обаче блокира пъ¬тищата в района, футболистите и малцина зрители едва се добират до Кърджали, където губят 0:1и то с гол на Алдев – хасковлията играещ при белите. Победата с 1:0 над “Тракия” отново там не стига и в края на сезона „Хасково“ изпада. “Хасково” бе на дузпа от мач със “Сарагоса” През 1984 г. на полуфинала “Хасково” губи драматично с 3:4 от пловдивския “Ботев” (тогава “Тракия”) след дузпи ХАСКОВО Екип на “Хасковска Марица” При второто си завръщане в „А“ група съставът на “Хасково” постига и върха си – осмо място за сезон 1981/82. В отбора играе и Наско Сираков, а треньор е отново Сашо Костов. Следващата кампания в топдивизията на родния футбол – 1982/83, обаче далеч не е толкова успешна при Янко Кирилов. Хасково завършва на 14-ото място в класирането на 16-те тима. Активът е 9 победи, 4 равенства и 17 загуби. Според тогавашния регламент на БФС това означава плейоф срещу един от двата втори тима в „Б“ групите ни. Съперник на “Хасково” е ловешкият “Осъм”. Първият мач в Ловеч се играе пред 30 000 души и 10 пълни рейса от Хасково са на стадиона. Това си остава най-посетеният двубой в историята на ловешкия футбол. Хасковлии обаче успяват да задържат 0:0 на стадион “Христо Кърпачев”, като централни защитници за гостите играят Костадин Латинов и Иван Тишански. В самия край Сашо Везенков излиза сам срещу вратаря на “Осъм” и прави греда. На реванша на „Димитър Канев“ е изтръгната победа с 2:1. При този резултат в 70-ата минута Юксел Реджеб – Чурката изпуска дузпа Трагедията на гостите от Ловеч е пълна в последните минути. Тогава Пламен Линков излиза сам срещу вратаря на домакините, преодолява го и подава на Емил Цанев, който обаче стреля над гредата. Така “Хасково” печели правото да се състезава сред най-добрите отбори в българския футбол за трета поредна и общо четвърта година. Следващият сезон – 1983/84, обаче се оказва последен за Хасково в елита за онзи период. Отборът изпада с 19 точки, събрани от 7 успеха, 5 поражения и 18 загуби. Головата разлика е 30:63. 15-ият Локомотив (Пд), който също се връща във втория ешелон, е с пет точки повече. Независимо от изпадането 1984-а ще остане паметна за футбола в Хасково по отношение на турнирните участия. Тимът достига до полуфинал за Купата на България, който се провежда за четвърта година. Както е известно, до 1981-а статутът на национална купа има трофеят на Съветската армия. Носителят му участва в евронадпреварата за КНК. Та през пролетта на 1984-а “Хасково” е на косъм от участие на финал. Нещо повече, ако се бяха класирали за битката за Купата, „червените“ щяха да си гарантират участие в турнира за КНК и мач със “Сарагоса”. На полуфинала “Хасково” губи драматично с 3:4 от пловдивския “Ботев” (тогава “Тракия”) след изпълнение на дузпи – 0:0 в игралното време. На финала „жълто-черните“ срещат “Левски” и губят с 0:1 на 2 май. Победният гол за „сините“ на стадион „Дружба“ в Кърджали пада от дузпа, реализирана от Емил Спасов в 80-ата минута. През въпросния сезон Левски – под ръководството на Васил Методиев-Шпайдела, печели за първи път във футболната история на България требъл – титла, Купа на България и Купа на Съветската армия. Така в турнира за КНК участва финалистът за националния трофей, в случая “Тракия”. А можеше да бъде “Хасково”… През сезон 1984/85, вече в единната „Б“ група, тимът от Югоизтока изпуска „за една бройка“ да се завърне в елита. В крайното класиране на редовния сезон „червените“ остават на 4-ото място с 51 т. Всъщност реалният актив е 52, но от този сезон БФС въвежда правилото при нулево равенство да не се дават точки на отборите, които са го направили. Всъщност първите четири отбора – влезлите в „А“ група “Академик” (Свищов) и “Локомотив” (Пловдив), третият “Шумен” и четвъртият “Хасково” са сместени в 3 точки. БФС пък решава да пренареди класирането и вади “Шумен” заедно с “Пирин” (Гоце Делчев) от втория ешелон заради договорка. Официалният мотив е „констатирани съществени нарушения на наредбата за финансирането, духовното и материално стимулиране на отборите от „А“ и „Б“ РФГ в дружествата за физическа култура и спорт“. Така всъщност “Хасково” става 3-и. Както е известно пък, тъкмо в този сезон избухва големият скандал на финала за Купата на Съветската армия, спечелен от ЦСКА с 2:1 над “Левски”. Заради скандалите на терена и в тунела двата гранда са разформировани и преименувани на “Средец” и “Витоша”. Сезон 1984/85 за “Хасково” е знаков с появата на 17-годишния Станимир Стоилов в мъжкия състав, който партнира в атаката на тима с голмайстора Ростислав Грозданов. Централният нападател, чиито корени са от село Въгларово, ще изкара в Хасково до 1990-а, като общият му актив са впечатляващите 61 гола за 101 срещи – един превъзходен коефициент. През сезон 1985/1986 “Хасково” се свлича на 17-ото място, като отървава с една точка повече от силистренския “Доростол” (19-и) изпадане във „В“ група – 34 срещу 33. С 33 точки е и 18-ият “Рилски спортист” (Самоков). През 86/87 се започва качването нагоре – 6-о място, през 87/88 пак се слиза надолу – 14-а позиция, а през 88/89 е заета отново по „асансьора“ нагоре – седмата. За да се стигне до 1990-а. Тогава е постигната заветната мечта – „А“ група. Момчетата от Ямача „хващат последния влак“ за елита с трето място с 50 т., две повече от четвъртия “Спартак” (Варна). Станимир Стоилов, вече на 23 години, става голмайстор на дивизията с 22 гола. И поема към “Левски”… За него “Хасково” получава нищожни пари – 8000 долара, плюс екипировка. Хасковлии се задържат в „А“ група само един сезон. Тимът завършва на последното 16-о място в елита със 17 точки, събрани от 7 победи, 3 ремита и 20 поражения. Головата разлика е 27:63. Другият отбор, който поема към втория ни ешелон, е русенският “Дунав” – с 22 т. Първият отбор над чертата на изпадащите – габровският “Янтра”, е с 26 т., колкото благоевградският “Пирин” и “Сливен”. В хода на първенството управлението на клуба е поето от митичния нападател на тима Йордан Кичеков, направил запомняща се кариера и в пловдивския “Ботев” (тогава “Тракия”). От 1983/84 – предния последен сезон на тима в „А“ група, когато треньор е Добромир Жечев, Кичеков е общественик в клуба. Ето какво споделя той за събитията през 1991-а. „Както много добре знаете, преходът от социализъм към демокрация беше труден. Нямаше финанси. По време на зимната пауза на сезон 1990/91 тогавашният президент Емил Пенев се оттегли от поста – човекът призна, че не може да се оправи с финансовата ситуация. Аз бях избран за президент, намерих пари и успяхме да завършим първенството. Фатални за изпадането ни бяха два мача. Домакинствахме на “Левски” и, ако бяхме били, може би щяхме да се спасим. Играхме в една страшна буря и загубихме, за съжаление“, спомня си Кичеков. Във въпросния двубой “Хасково” пада 2:4. Другият ключов двубой е гостуването в Горна Оряховица на “Локомотив”. Тимът от жп възела, изживява „златните“ си години, като на полусезона е на третото място. Хасковлии губят и се засилват към „Б“ група. През следващата кампания Кичеков прави всичко възможно, за да може отборът веднага да се върне в елита. Привлечен е един от култовите футболисти в нашето първенство. Става въпрос за железния защитник Таню Ганев. Той има зад гърба си не е една и две битки с екипа на “Чирпан”, който през 1983-а играе финал за Купата на Съветската армия с пловдивския “Локомотив” на стадион „Васил Левски“ и губи с 1:3. Друго стратегическо попълнение е лявото крило Стойчо Тасев, който идва от Свиленград. За съжаление през март тази година Стойчо ни напусна завинаги. Решаващ обаче се оказва друг ход на президента Кичеков. „Влязохме в „А“ група с еквилибристика, която се позволяваше от правилника. За последния мач с “Академик” в Свищов взехме четирима нови футболисти. Трима бяха от “Хебър”. Предния кръг пазарджиклии бяха изпаднали от „А“ група. Наредбата позволяваше в такъв случай да се картотекират наемници. За двубоя в Свищов ни подсилиха бащата на сегашния футболист на “Левски” Владимир Гаджев – Георги, Кирил Василев и сегашният наставник на “Левски” Николай Митов. Четвъртото попълнение беше Станчо Герджиков. Мачът беше на кръв – ако “Академик” биеше, влизаше в „А“ група. На нас ни стигаше и равен. Направихме 1:1 и така през 92-а се класирахме пак за елита. В рамките на една седмица пък Василев, Митов и Гаджев изпаднаха и пак влязоха в „А“ група, отбелязва Кичеков. Тъкмо един от наемниците от Пазарджик – Кирил Василев, вкарва „златния“ гол за “Хасково” в Свищов. Така тимът на Кичеков завършва на първо място в „Б“ групата с 48 т. Другият тим, който печели правото да се състезава в „А“ група – вторият “Спартак” (Варна), е с 47. Под чертата с по 46 остават бургаският “Нефтохимик” и “Академик” (Свищов). Активът на “Хасково” е събран до 19 победи, 10 ремита и 9 поражения. За жалост тимът от Югоизтока отново не може да се задържи в „А“ група повече от една кампания. През 1993-а отборът завършва точно под чертата – на 15-ото място, със 17 т. – 6 победи, 5 ремита и 19 поражения. Головата разлика е 32:66. 14-и е… Славия с 21 точки. „През март месец катастрофирах и нещата излязоха напълно от контрол. Оттогава така и не можем да се съвземем“, признава с горчивина Кичеков. През 1994-а Хасково завършва трети, точно под чертата на влизащите в елита, в класирането на Южната „Б“ група. През 95-а тимът е на пето място, през 96-а – на осмо, през 97-а – пак на пето, през 98-а – на шесто. Тези позиции говорят за отчаяни напъни за връщане в „А“ група. Това обаче така и не става. През 99-а се тръгва надолу – 10-а позиция. През 2000-ата година Хасково едва спасява кожата, за да не изпадне във „В“ група – 12-а позиция с 37 т., с по-лоша голова разлика от Етър и Лудогорец, но с по-добри показатели в преките двубои. Все пак неизбежното се случва през 2001-а – Хасково завършва 15-и в „Б“ група и изпада при аматьорите. Година преди това в Хасково е направена анкета, в коята гражданите посочват имената на 11-те играчи на 20-ти век. За треньор №1 е избран Александър Костов и футболистите по реда на номерата са следните: 1. Никола Костов, 2 Георги Александров – Факети, 3 Иван Тишански, Тодор Апостолов, 5 Димчо Марков, 6 Георги Куманов, 7 Станимир Стоилов – Мъри, 8 Людмил Михалков, 9 Йордан Кичеков, 10 Митко Николов, 11 Костадин Латинов.

Автор: Веселин ТОНЕВ